Жорж Санд: Имам три деца, едно от тях е Шопен

текст Марина Ариас
фотография felix nadar, guliver photos/gettyimages и авторката
Публикувано в декемврийския брой на сп. ЕВА

Любовта им започва вихрено, продължава 14 години, но интимната им връзка трае само месеци. През останалото време отношенията между най-известната жена писателка във Франция през XIX в. и изключителния полски композитор и пианист са по-близки до обичта между майка и син. Даже в някои от писмата си Шопен нарича Санд „майка ми“. Той си отива 2 години след раздялата им с думите: „Санд ми обеща да умра в обятията й.“ А тя живее още дълго, завършвайки земния си път на 72 в прегръдките на Александър Мансо - приятел на сина й, който едновременно е и неин секретар.

Запознават се на прием. „Колко несимпатична е тази Жорж Санд. Сигурни ли сте, че е жена?“ - коментира Шопен пред домакинята баронеса Мари Даголт – любовница на композитора Ференц Лист, малко след като го е представила на писателката. Санд е облечена в мъжки костюм, носи ботуши и пуши малки цигари. Фредерик е чувал за многобройните й любовни авантюри. Мадам Аурора Дюпен, подпис- ваща се като Жорж Санд, е разведена (скандално за времето си!), разсъждава либерално за политика и морал и има вкус към известни мъже. Сред „звездите“ в постелите й са писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме, нейна любовница е била актрисата Мари Дювал. Когато вижда 6 години по-младия и наскоро пристигнал от Варшава Шопен, Санд се влюбва буйно в тъжните му тъмни очи, нежния му глас, пепеляворусите му коси и изтънчения му вид. Малко мъже могат да устоят на интелектуалното й обаяние. Не се справя и 28-годишният композитор, който тогава е сред най-желаните ергени в Париж. Той разтрогва годежа си с богата наследница и се впуска в бурна авантюра с мадам Санд. Любовта им е свързана с много пътувания. Две години след запознанството им те се озовават в Майорка и това е един от най-вълнуващите периоди в живота на двойката.

Есента на 1838 г. Странна група от пътници пристига на испанския остров. Млад мъж с аристократична осанка, слаб, блед, с изпито от болест лице и жена над 30-те с живи
маниери и любопитен поглед слизат от кораб, следвани от момиче и момче. Само малцина знаят, че това са известният пианист и композитор Фрeдерик Шопен и неговата любовница Жорж Санд. С тях пътуват Морис и Соланж, двете деца на французойката от брака й с барон Дудеван. Причините за това необичайно пътешествие са скандалната репутация на писателката, която ги преследва в Париж, желанието им да се спасят от светските клюки в уединението на острова и крехкото здраве на композитора. Странна болест го мъчи - храчи кръв. Туберкулозата е непозната за медицината тогава и за нея няма лек. Лекарите предписват топъл климат и спокойствие.

По онова време туризмът на острова не съществува. Средиземноморският град Палма е далеч от естетиката на Париж, с износен и опушен вид. Да не говорим за маниерите
и облеклото на местните. Мадам Санд ги намира за скучни,груби, демоде. Пред децата си тя нарича Майорка “острова на маймуните”. Местните селяни се струват на бившата баронеса мързеливи и суеверни до глупост – по цял ден висят в църквата и нижат броеници. В същото време користолюбието ги заслепява и са способни да те оберат до грош в замяна на подслон или храна. Успяват да наемат къща срещу ужасно висок наем, без отопление и лишена от елементарни удобства, но скоро са поканени да напуснат заради слуха, че болестта на Шопен е смъртоносна и силно заразна. Собствениците искат да им се заплатят и мебелите и незабавно ги изгарят. Никой не смее да се приближи до композитора или, не дай си боже, да му подаде ръка. За новодошлите става все по-трудно да си осигуряват храна. Преживяват благодарение на френския консул, който ги подслонява за известно време в дома си. После се приютяват в манастира “Ла Картуха”, разположен в сърцето на селцето Валдемоса.

Още с пристигането в Майорка Шопен си поръчва пиано от Париж. Когато го докарват, му искат огромно мито, почти двойно на първоначалната цена. При опита на композитора
да откаже пратката, му искат такса за износ. Двойката не е толкова богата, колкото изглежда, и дори обмисля да потопи пианото в морето, за да реши проблема. След продължителни преговори се разбират срещу значително по-малка сума да вкарат инструмента в Палма, но не през централната порта.

Разочарованието на Жорж Санд от 4-те месеца на острова е толкова голямо, че им посвещава книга, озаглавена “Зима на Майорка”. С присъщия си френски маниер тя изписва 200 страници с откровения и засипва с обиди майорканците. Всичко у тях я дразни: от пиперливите нотки във въздуха и аромата на чесън, лъхащ от всяка жена на острова, до свръхмазната храна. Пътешествието, замислено като меден месец на екзотичен остров, едва не слага край на връзката между влюбените и на живота на Шопен, чието състояние критично се влошава от лошите условия и влагата на острова. Когато излиза, книгата е посрещната с бурни протести на местни адвокати. Наричат авторката “вещица”, а писанията й – брътвежи.

“Зима на Майорка” се губи сред огромния репертоар на Жорж Санд от над 100 творби. По ирония на съдбата обаче е най-продаваният сувенир в “Ла Картуха” - манастира, подслонил писателката и Шопен. Отлично запазен и днес, манастирът е музей, в който срещу вход от 8 евро може да се посетят помещенията, обитавани от Шопен, Жорж Санд и двете й деца. Най-ценно е пианото “Плейел” на Шопен, откупено от местен банкер. С него композиторът създава едни от най-прекрасните си творби, сред които известната “Капки дъжд”. Портрети на двамата красят стените, чиято голота толкова потискала баронеса Дудеван. На няколко пъти тя се жалва в книгата си от липсата на уют, мебели, килими. Помагали й две жени от селото, които поглъщали с поглед луксозните й аксесоари, защото в живота си не били виждали гребен от слонова кост и четка за зъби. Налагало й се сама да готви, да оправя леглата, да се грижи за децата и за своя болен приятел.

Хората от Валдемоса виждат във французойката превъплъщение на дявола - не се облича като жена, не стъпва в църква, пуши, спи през деня, а през нощта екзалтирано пише и се лута навън. Виновна за тези слухове е и самата мадам Санд, която черпи вдъхновение от среднощните си разходки до гробището. Селяните се наговарят да не й продават яйца, месо и зеленчуци, а когато все пак благоволят, е на фантастично висока цена. В книгата Санд ги нарича “кожодери” и мнителността й към тях граничи с фобия. Обяснява как крие бисквити под леглото, до главата си, за да не ги крадат “онези чудовища”. Принудена е да си купи овца, да я държи под ключ и лично да я дои, за да не се загуби от млякото. Случва се четиримата да постят, понякога дори гладуват. Всеки колет от готвача на консула – кошница, пълна с храна, е празник.

Санд остро критикува местното понятие за гурме - ястия най-вече от свинско, стабилно подправени с чесън, лют пипер и толкова “разяждащи“ подправки, че “човек си рискува живота с всеки залък”, както пише. За майорканците твърди, че са сурови хора, пособни да се умилят само от квиченето на новородено прасенце. По ирония на съдбата, когато четиримата най-сетне успяват да напуснат острова, отплават на борда на кораб, натоварен с прасета. Квиченето дразни французойката и тя се оплаква на капитана. Той от своя страна мъдро й дава съвет да гледа на свинята като на богатство и да си представя, че вместо квичене чува звъна на златни монети. ЕВА