Гала е мъжът у дома. Изцяло съм й верен, казвал често художникът
За първи път по повод 100-годишнината от рождението на Дали се издава цялото му литературно творчество в 8 тома. Първите шест включват написани от него работи, част от които непубликувани досега. Седмият е с отбрани интервюта, а в осмия има над 500 фотографии. Тази година на пазара ще излязат 4 от томовете, останалите се очакват през 2005-а. До момента в родината на художника могат да се намерят два тома, всеки от които по 30 евро. Текстовете в първия датират от 1919 до 1962 г. Това са: "Дневник", воден от Дали, когато е бил на 15, "Таен живот", където редом с автобиографичното има и скандални истории от времето в Ню Йорк, и "Дневникът на един гений", писан в периода 1952-1962 г. Вторият том е от две части: "Невъзможни изповеди" и "Страстите според Дали". Той е ключ към творчеството му и засяга теми като смъртта, Гала, еротизма, Бог, златото, безсмъртието. Ето част от спомените на германски журналист, срещнал се с художника преди три десетилетия, които също са издадени в книга.
"Доведете ми една блондинка, с която да мога да върша, каквото си поискам", така оценил Салвадор Дали възможността да даде интервю през 1965 г. за германското сп. "Щерн". "Тогава не беше толкова трудно човек да се добере до някоя знаменитост. Когато "Щерн" ни възложи да направим репортаж за художника, отидохме да го потърсим в парижкия хотел "Mорис", където често отсядаше. Дали ни прие по халат и каза: "Имате две възможности: първата е още сега да излезем из Елисейските полета и там да ме снимате. После може да ме придружите до някой магазин, където ще открадна нещо. Другата възможност е да ми намерите блондинка, с която да мога да върша, каквото си поискам, и да ми я доведете в Порт Лигат. Тогава може да ме снимате милион пъти, ако щете", спомня си Бокелберг.
През следващите три седмици потресените репортери не потърсили Дали, надявайки се той да забрави за случая или да замине за Ню Йорк. Но амбицията им надделяла. Решили да потърсят момиче за експеримента. Спрели се на Лоте, дъщеря на диригент от Копенхаген. Натоварили се тримата в кола - фотографът, репортерът и девойката, и за 36 ч изминали пътя от Хамбург до Коста Брава. "Стигнахме до къщата на Дали - продължава разказа си Бокелберг. - Пребити от умора, позвънихме на вратата и ни отвори самият той. "Да не сте мръднали. Момичето да влезе, а вие идете да ми донесете 200 кг зрял фасул. "Така че ние с колегата трябваше отново да се напъхаме в автомобила и без да знаем дума испански, обиколихме всички магазини из околията в радиус от 100 км, докато съберем нужното количество боб. Пристигнахме след 4-5 ч, изтощени до смърт, за да станем свидетели на сцена, така разтърсваща, че за момент помислихме, че е сън. Непосредствено пред къщата, на средата на улицата стърчеше Дали, до него - кметът, полицай и облечени в черно жени. Чисто гола, с нахлузен нашийник на врата там стоеше и Лоте." Така сформирано, шествието се отправило към пресъхнал басейн. Дали наредил на Лоте да слезе на дъното, сложил я на колене в един ъгъл заедно с малък леопард и започнал да я засипва отвисоко с боб.
"Подобна сцена има във филм, документирал "творчески експеримент" на Дали: в специално изградена конструкция се намират жена и няколко малки прасета в клетки. Докато обяснява логиката на творческия процес, който ще превърне хаотичната сцена в уникално платно, невидими помагачи изливат тонове вода, кал и трици върху нещастните статисти. Накрая художникът мята върху им бяло платно и запечатва с четка релефа. И в нашия случай сцената трябва да е била много болезнена за Лоте, защото освен града от боб, който се изсипва върху нея, се прибавят и ноктите на леопарда, който не остава мирен. Накрая тя се разплака. Дали доминираше над всички. Ако не ставаше дума за него, да сме свършили до един в затвора - само си представете всичко онова в Испания от времето на Франко - но още тогава той беше нещо като Бог. И това беше само началото, нашият първи ден, от който стана ясно, че през следващите можеше да почувстваме всичко освен скука", разказва Вернер Бокелберг. Всеки ден двамата репортери отивали в къщата, където ставали свидетели на всичко, което Дали вършел, и го запечатвали в обектива. От момента, в който си засуквал мустаците, заостряйки ги в краищата, до късно вечер, когато се затварял насаме с Лоте.
"Правеше неподозирани неща с нея, за да получи желания ефект на снимките, окачваше я да виси с главата надолу или я използваше за маса. В началото я съжалявахме, но истината бе, че тя не възразяваше, личеше си, че даже й се нрави. Нямаше нужда да я убеждават да се отдаде на игрите. Тя гледаше на всичко това като на част от творческия процес. Дали ни използваше докрай и всичко, което правехме, беше изцяло негова идея. Както за девойчето от Копенхаген, така и за нас да участваме, беше привилегия. Подобно на Кокто, Дали гледаше на живота си като на произведение на изкуството", продължава разказа си германският журналист.
Дали често изтъквал, че е воайор и освен малко мастурбация следобед води изключително целомъдрен начин на живот. Подобно на Фройд той смятал, че е прозаично да използваш собственото си тяло като инструмент за автоекспресивност, защото физическата любов нямала творчески потенциал. "Истината е, че не досаждаше на Лоте. В началото се възмути, че гърдите й били по-големи, отколкото трябвало, но после оцени по достойнство атлетичните й бедра и дори я прекръсти на Офелия. Всеки ден от пет до шест се затваряше с Лоте, за да я рисува", пише Бокелберг.
"Гала е мъжът у дома. Ако тя е тъжна, и аз съм тъжен. Ако тя е щастлива, и аз съм щастлив. Изцяло съм й верен", обичал да казва на гостите си Дали. През няколкото седмици, които журналистите прекарали в къщата, жената муза на художника се държала на разстояние от всичко, което става, и се появявала само ако той я повика. И както хапливо отбелязва вестникарят: "Тя си има свой живот и често прекарва времето в компанията на доста по-млад от нея мъж. Салвадор и Гала изглеждаха така отдалечени, все едно са различни елементи на една картина."Бокелберг добавя, че година след като приключил експериментът, изгубил следите на Лоте. "Това, което ми остана като спомен, е колко безутешно плака тя, когато поехме обратно по пътя към дома. Не искаше да си тръгне от Порт Лигат, това беше авантюрата на живота й".
Дали често изтъквал, че е воайор и освен малко мастурбация следобед води изключително целомъдрен начин на живот. Подобно на Фройд той смятал, че е прозаично да използваш собственото си тяло като инструмент за автоекспресивност, защото физическата любов нямала творчески потенциал. "Истината е, че не досаждаше на Лоте. В началото се възмути, че гърдите й били по-големи, отколкото трябвало, но после оцени по достойнство атлетичните й бедра и дори я прекръсти на Офелия. Всеки ден от пет до шест се затваряше с Лоте, за да я рисува", пише Бокелберг.
"Гала е мъжът у дома. Ако тя е тъжна, и аз съм тъжен. Ако тя е щастлива, и аз съм щастлив. Изцяло съм й верен", обичал да казва на гостите си Дали. През няколкото седмици, които журналистите прекарали в къщата, жената муза на художника се държала на разстояние от всичко, което става, и се появявала само ако той я повика. И както хапливо отбелязва вестникарят: "Тя си има свой живот и често прекарва времето в компанията на доста по-млад от нея мъж. Салвадор и Гала изглеждаха така отдалечени, все едно са различни елементи на една картина."Бокелберг добавя, че година след като приключил експериментът, изгубил следите на Лоте. "Това, което ми остана като спомен, е колко безутешно плака тя, когато поехме обратно по пътя към дома. Не искаше да си тръгне от Порт Лигат, това беше авантюрата на живота й".
Автор: Марина Димитрова
Публикувано във в. "Стандарт"
Коментари
Публикуване на коментар