Криел се тук от баща си и изрисувал менюто в замяна на топла храна
Имало едно време в Барселона уникална кръчма - "Четирите котки", има я и днес. Когато отваря врати през 1897 г. в готическия квартал на ул. "Монтсио" 3, каталунската бохема се заема да я превърне в символично за модернизма място. 17-годишният Пикасо прави корица на менюто, рисува посетителите и окачва картините по стените. Макар да не продава нищо, тази първа изложба му носи престиж сред интелектуалците на епохата. Един от тях - Сантияго Русиньол, пише за откриването на локала обява. В нея приканва "гражданите с добър вкус, които имат нужда да нахранят не само тялото, но и духа", да посетят тази "гостилница, бърлога, музей, кръчма, готическа бирария и място за среща с приятели". Отзвукът не закъснява. Архитектът на "Саграда Фамилия" Гауди редовно пие кафе там, а поетът Рубен Дарио провежда литературни дискусии. За шестте години, през които работи, таверната издава 15 броя на списание от 4 страници за 10 тогавашни цента. През 90-те години на миналия век испанският холдинг "Групо Ферре" придоби правата над кръчмата и възроди културната традиция. Всеки месец там се организират изложби и литературни беседи, скоро на пазара ще се появи и арт списанието в двоен обем. "Четирите котки" е първата спирка на Picasso Walking tour, разходка с гид из Барселона по следите на Пикасо. Поканата към "Стандарт" да обиколим града, в който младият художник прекарва 10 години и израства като творец, е на консорциума Turisme de Barcelona по повод 125-годишнината от рождението му.
Кръчмата, фалирала през 1903 г., днес е истинска фабрика за пари. Отваря отново след стогодишен сън с любимото на Пикасо меню. През нея и сега минават видни личности като шведската кралица и кметът на Барселона, а културните дейци са безчет. Поради разрастването на града изведнъж се оказва от покрайнините в самия център. Мансардата от ХIХ век, строена от Пуч и Кадафалч, последния каталунски модернист, е обект на постоянен архитектурен интерес. Украсена с керамични орнаменти и ковано желязо отвън, отвътре наподобява уютен средновековен дом. Готически фенер осветява висяща над вратата табела, а екскурзоводът Давид Алварес, археолог по професия, търпеливо обяснява откъде идва името. "Когато някой събира приятели и кани само малцина избрани, прибягва до фразата за четирите котки." В кръчмата младият Пабло Пикасо се скривал от взора на амбициозния си баща. Никому неизвестен и без пукната пара, той рисувал портрети с въглен на посетителите в замяна на топла храна. Днес, окачени в голямата зала, могат да се видят 25 негови репродукции, представляващи постоянната експозиция на "музея". Напливът на работници от Южна Испания в Барселона възлизал на стотици хиляди, какъвто е случаят на семейство Пикасо. Бащата бил назначен за учител по рисуване и вложил всички средства в образованието на сина си. Когато видял, че се увлича от модернизма и експериментира, бил убеден, че си разхищава таланта. Близо до "Четирите котки" се намира световноизвестната зала "Парес". Основана през 1840, тя е мечтата на всеки художник. Изложени там, картините се продават от 5 хил. до милиони евро. С много труд и връзки Пикасо успял да си уреди навремето изложба в галерията, но успех не пожънал. Следвайки маршрута, стигаме барселонската ул. "Авиньон" - мрачна, притисната от непроницаеми сгради от камък, сякаш обезлюдена. Тук навремето се помещавали публичните домове и Пикасо, като много други художници, трябвало да плаща, за да рисува голи модели. В един от тези бордеи се родило прочутото платно, направило от кубизма течение в живописта - "Госпожиците от Авиньон" (1907). Прекосяваме готическия квартал и наближаваме пристанището, където в омагьосан триъгълник протичало битието на младия Пикасо: между дома, училището и ателието. На пристанището се намирала и школата за изящни изкуства, днес мраморна общинска сграда, а в миналото - рибарска борса ("Ла лонха"). Срещу нея над ресторанта "Седемте порти", един от най-скъпите сега, бил домът на семейството, отдавна продаден от наследник.Обиколката по стъпките на Пикасо завършва в музея, на който художникът приживе дари голяма част от творчеството си. С изложбата "Страстта към рисунката", отворена до 7 май, градът почита 125-годишнината от рождението на гения и Барселонския период. За щастливия финал на авантюрата с модернизма разказват над 200 рисунки, скици, импровизации с пастели и въглен, колажи и драскотини в ученически тетрадки.
Автор: Марина Димитрова
Публикувано във в. "Стандарт"
http://paper.standartnews.com/archive/2006/03/04/supplement/s4724_14.htm
Коментари
Публикуване на коментар